Видин е областен град в Северозападна България, който е разположен по поречието на река Дунав. Освен това е стопански и административен център на едноименните община и област. Населението на града с настоящ адрес е 54 218 души – поне така показват данните на ГРАО към 15 юни 2011 г. Градът е разположен край Дунав, като той е първото голямо българско пристанище по течението на реката и същевременно начална точка на Републикански път І-1, който води до границата с Гърция при Кулата. Фериботният комплекс пък е разположен на 2 км от града, а през 2013 г. той е заменен от втори мост над реката, наречен Нова Европа. Срещу Видин е разположен румънският град Калафат. Областният град също така е най-големият в близост до Белоградчишките скали и пещерата Магура. Освен това през града преминават и два европейски транспортни коридора – 4-ти и 7-ми. В землището му се намира и село Новоселци, което няма свое собствено. По отношение на водите в близост до града, те са представени главно от Дунав, както и от други, по-малки реки. Видин е 20-ти по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., като особено чувствително е намалението на Видинска област. В редица от общините се намалява депопулация на населението, делът на пенсионерите е над 30 %. Днес областта е най-малката по население в страната, докато по територия е на 15-то място от всичките 28 области. Редица области, където условията са много по-неблагоприятни – Смолян и Кърджали например, са с по-многобройно население.
Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността, възниква на мястото на старото келтско селище Дунония. На негово място по-късно римляните построяват крепостния град Бонония, който българите наричат Бдин, а по-късно и Видин. По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското царство на своя син Иван Срацимир. През 1444 г. градът е обсаден от Владислав Варненчик, а през 17-ти и 18-ти век е превземан от австрийци и нападан от унгарците и румънците. За известен период от време е управляван самостоятелно – от 1798 до 1807 г. от Осман Пазвантоглу. През годините градът носи последователно имената Дунония – 3-ти век пр.н.е., Донавия – тракийско наименование, Бонония – римско, Бъдин и Бдин съответно 4-ти – 6-ти и 9-ти век, Бънин, Будим, Будин, Бодин (1569 г.), Видини, Видин, Пидин, Бидин, Бодин, Кираденум, Бишитери, Ведин – 1669 г. и Видин. В града възстановява работа завода за автомобилни гуми. Също така заводът за помпи Випом продължава да осигурява 200 работни места. Поради засилени миграционни процеси обаче в града има чувствителен отрицателен прираст на населението. В резултат от това във Видин почти няма специалисти в много икономически области. Това се оказва сериозен проблем за всички фирми, които възнамеряват да инвестират в града. Във Видин има 4 градски автобусни линии, след като общината е сключила договор с частната транспортна фирма от Монтана Bononia Expres. Маршрутите са разписани съгласно нуждите на гражданите за по-лесна и евтина връзка на централната градска част с отдалечените квартали. Освен до кварталите в града, също така има и автобусни линии до селата в областта.